Quantcast
Channel: Готвенето е забавно! // Always look at the tasty side of life
Viewing all 120 articles
Browse latest View live

WINEBOX PORTFOLIO TASTING

$
0
0


Политиката на компанията Winebox като вносител и представител на вина е създаването на портфолио, съдържащо имена  от най-важните световно развити винени региони и страни. Внимателно се извършва подбор на доказани изби и разпознаваеми брандове с отлично качество. В списъка  вече присъстват някои от най-добрите изби в Европа, Южна Америка, Нова Зеландия и Австралия.
На 19 април в Гранд хотел София се състоя дегустацията на вина от най-добрата селекция на Winebox. Компанията отвори за своите гости над 100 вина от 20 световни производители.


Представени бяха забележителни изби и имена като Тетанже от Шампан,  Луи Мишел ет Фис от  Шабли, Бушар Пер и Фис от Бургундия, Жорж Дюбоф  от Божоле,  Делас Фрер - Рона, Шато Минюти - Кот де Прованс, Жуве и Кампс от Каталуня. Също така аржентинския гигант във винопроизводството - Трапиче, на който Уайнбокс става представител преди четири години. Друга голяма изба от Южна Америка е Виня Еррасурис/ Чили. От тази година към винената кутия на фирмата е добавен и бранда Спай Вали Уайнс - световно известната новозеландска  винена компания от прочутия  регион Марлборо. От тази област е и Силени Истейтс. Присъстваха и няколко малки бутикови изби като Санта Барбара от Марке/ Италия, Елиас Мора и Емилио Моро от Испания.


Можете да си представите какво удоволствие е една такава дегустация. Като любител на червените вина, който напоследък преоткрива "другите цветове", направо се влюбих в едно от предложените Розе Крю клас  на Шато Минюти от Прованс. И най-вероятно то, заедно с десертното вино, за което ще разкажа след малко, ще са първите,  с които ще се сдобия. Тестването на вина беше съпроводено от Winebox School corner - програма съдържаща няколко интересни лекции за Непознати сортове, Божоле - много повече от Нуво, Прованс в розово, Как да отваряме шампанско и пенливо вино, Темпранийо, и накрая тази, на която присъствах - Десертното вино с подходящият десерт - изтънчен финал на вечерята, с водещ енолога Галина Нифору.

Избраното за целта вино беше Ben Rye 2009  на Donnafugata. И разбира се, откъде може да бъде едно хубаво десертно вино? .... пак от там -  38-ми,  Паралела на Бакхусили линията на слънчевата прегръдка, на и около която се намират земите, раждащи най- ароматното сладко грозде. За тази географска ширина стана дума в публикацията ми за Марсала. От Сицилия е  избата Donnafugata, чиято история започва преди 150 години именно  в Марсала. В близкото минало тя се установява и на остров Пантелерия, където започва производството на благородно сладки вина. Donnafugata се свързва с историята на Мария Каролина, съпруга на Фердинанд IV Бурбонски, който бяга от Неапол при пристигането на частите на Наполеон, търсейки убежище в Сицилия. Сицилианският автор Джузепе Томази ди Лампедуза в романа си Гепардътназовава имението на принц Салина "Donnafugata". Това е мястото, където е останала кралицата и в което сега се намират лозовите масиви на винарната. В избата се стремят да постигнат съвършенство с първокачествени вина и отделят внимание на всеки детайл, като вярват, че великите вина отразяват земята, от която произлизат.

Тъй-като в блога основно става дума за храна, а и може би сте любопитни, гледайки тези вълшебни хапки, приготвени от първия ни Lord of the chefs Сидония Радева, няколко думи за тях. Фина основа от бишкоти, върху нея - чийз крем, приготвен със същото вино и с добавени смокини, а за завършек крем фреш, отново редуциран с  виното и невъобразимо тънки "листа" от ягоди.....Погледнато в цялост - пълна хармония от вкусове и аромати с глътка история. Нещо, което наистина може да бъде специално преживяване и прекрасен финал на една вечеря.
Смятам да спра дотук, защото изкушенията станаха твърде много..... :)
Имайте предвид, че някои вина са в селекция от мини бутилки. Можете да ги намерите в Casavino и в сайтана компанията..... И за малко да пропусна -  няколко интересни  категории на Winebox - Топ 10 бели за едно страхотно лято ~ Нашите романтични розета ~ Летните червени и незабравими любими червени ~ Селекция от мини бутилки .



Салата с ягоди и пиле плюс дресинг от кисело мляко ~ Strawberry Chicken Salad w/ Yogurt Dressing

$
0
0

"Kак може вятъра да се ожени за дъжда? ... Нали той не се вижда, а дъжда е на малки капки!? " - Такъв странен въпрос ми зададе вече почти петгодишната ми дъщеря, която беше в болничен предната седмица. В един от дните първо ни пече слънце, после задуха силен вятър и накрая довя дъждовни облаци.... Интересния разговор проведохме под чадърите на път да вземем брат й от градината ...." Кой ти каза, че ще се женят? "питах я - "Ами, вятъра!" .... :)
Убеждавам се вече, че детското въображение наистина е безгранично. И въпреки че се изненадах, след като размислих си дадох сметка, че наистина този сезон  вятъра и дъжда са ( или бяха...) в любовен дует и играта им ни донесе една истинска пролет с променливо време, на моменти хладно без да е впиващо студено, по малко дъждовно и благодатно слънчево. Не обичам скачането от зима в лято, както се е случвало неведнъж.....


А защо ли  се изненадвам от въпроса на детето, нали и аз се опитах да ги снимам, и дъжда, и вятъра  за предпоследната ми публикация. Но тези дни ме домързя и не съм снимала нищо от съживилата се природа. Предполагам, че  е изпълнила всичките ви сетива по време на разходките в хубавото време и затова я оставям, погледната през очите на детето. Въобще не знам кога и как се е учила да рисува теменужки, но ме зарадва много с тази рисунка. Държа си я на бюрото, харесаха ми усета и стила, които е проявила....


Може би днешната комбинация в рецептата ще ви се стори също толкова странна колкото разговора за "брака" между двете природни сили. Салатата е подходяща и за самостоятелно леко ястие. Ягодите много добре я разчупват вкусово и визуално, а попадне ли човек на ароматни и добре узрели, резултата винаги е ясен и многото думи стават излишни...


Strawberry Chicken Salad w/ Yogurt Dressing - recipe in English


Салата с ягоди и пиле и дресинг от кисело мляко

500 г пилешко бонфиле 
250 г гъби 
200 г ягоди 
1 стрък салата с хрупкава сърцевина
300 г пълномаслено кисело мляко 
3 сл светъл соев сос 
4 сл зехтин 
морска сол, черен пипер, захар 
4 сл сусам

* за киселата балансираща нотка в салатата се разчита на качествено истинско кисело мляко

Филетата се измиват, подсушават, разрязват се на две и се мариноват в соевия сос за 30 минути. Киселото мляко се подправя с 1 сл зехтин, сол, пипер и захар. Салатата се почиства и накъсва на парчета. Ягодите и гъбите се нарязват на резени. Филетата се изваждат от маринатата, овалват се в сусам. Гъбите се запържват на силен огън в 1 сл от мазнината, подправят се със сол и пипер. Добавя се още олио и пилешките филета се запичат от двете страни до златиста коричка. Към салатените листа се добавят гъбите, месото и ягодите, заливат се с овкусеното кисело мляко, поръсват се с малко сусам.

салата за сп.Кенгуру/ май 2012

Голяма италианска кулинарна награда пристигна в България

$
0
0

Миналия месец в Перуджа се проведе XX- то юбилейно състезание на стария престижен конкурс за най- добър зехтин на Италия "Ercole Olivario". В рамките на конкурса е учредена и специална награда, която се връчва на италиански готвач, който твори извън Италия и популяризира италианските кулинария и зехтини отвъд границите й.
С помощта на Италианската търговска камара са направени номинации на най-добрите италиански готвачи в 58 държави. От България, измежду петте ресторанта удостоени с марката “Ospitalita Italiana” Италианската търговска камара избира Маурицио Феррери от La piccola casa да бъде номиниран за участие в “Ercole Olivario”.


За участие в състезанието са били изпратени авторски рецепти на готвачите, включващи зехтин като основна съставка, както и обширни въпросници, свързани с теоритичните им познания. Финалът на конкурса е проведен в Перуджа, област Умбрия, в началото на април, като на финалната права са останали само шест участника – Джанлука Сарти от ресторант ROMAв Бевърли Хилс, Рикардо Джакомини от ресторант Тентационив Лондон, Алберто Стернад от Стокхолм, Джовани Карпини от Люксембург, Маурицио Боки от Ла Локандав Ланкашир и Маурицио Феррери от La piccola casa, България.
Шестимата финалисти са преминали през два тура, единият от които сляпа дегустация. Двадесетчленната комисия с участници от всички области на Италия избира Маурицио Феррери от La piccola casa, България за победител в конкурса и най-добър италиански готвач, творящ извън пределите на Италия. Голямата награда Lekytos е връчена в Театро комунале ди Сполето. Традиционно форумът се провежда под патронажа на президента на Италия Джорджо Наполитано, а награждаването е излъчено по националната телевизия RAI 1.


Рецептите, с които Маурицио Феррери впечатлява журито и публиката са:
- Кростини с крем ганаш със зехтин
- Парфе от зехтин, сервирано с младо телешко и рагу от артишок
- Сладолед от зехтин


Маурицио Феррери /Maurizio Ferreri/ е съсобственик и главен идеолог на ресторантите La piccola casa  (http://www.lapiccolacasa.bg/и La bottega. Вносител е на вина и хранителни продукти от  Италия. Член е на Федерацията на италианските готвачи, на Италианското сомелиерско дружество и на Международния институт за дегустация и анализ на напитки.
Вероятно си спомняте дегустацията на зехтин от миналата есен, в която  Маурицио Ферери  ни въведе в някои от тайните на зехтина.


"Ospitalita Italiana"  е марка за италианско гостоприемство и качество на италианската храна по цял свят. Издава се от Италианската търговска камара. Със сертификата се удостояват ресторанти, които поддържат изключително качество на храната, главният готвач е италианец и са преминали успешно през всички етапи на конкурса.

Салата Цезар ~ Caesar salad

$
0
0


Досега не ми се беше случвало чак толкова да не ѝ върви на някоя публикация. След като приключих период с много ангажименти и вече можех да ѝ отделя време, се развали компютъра и нямаше как да довърша работата по снимките. Оправихме го, но пък аз се разболях и не ми беше до никакви занимания. Предната седмица в понеделник късно вечерта най-накрая качих снимките и бях готова да пиша, но последвалите страховити събития отключиха ред други емоции. На следващия ден реших, че нито безсънната нощ, нито непредвиденото време, прекарано при застрахователите заради счупеното от паднала тухла стъкло на колата ще ме спрат този път да си напиша публикацията и тогава нещата се решиха генерално от следобедната буря, която ме остави без нет..... Сега  имам  три вида връзка, сядам лека-полека да пиша без да си поставям срокове, но едновременно се чудя  трябва ли въобще тази публикация да се появява след толкова фалстартове и спънки. Тъй-като отделих доста време да почета тук-там, да се опитвам да сравня  информацията и т.н смятам все пак  да продължа. И без това отдавна не съм добавяла нова рецепта към "големите класики"

Според общоприетата официална версия, разказана от дъщерята на Цезар Кардини - Роза, салатата се появила за пръв път на бял свят на 4 юли 1924 г. Тогавашния празничен ден довел неочаквано голям брой посетители в малкия ресторант на Цезар и съответно до привършване на продуктите. За да не разочарова гостите си, той решава да приготви салата с това, което има на разположение и за да внесе повече шарм и колорит забърква всичко пред очите им, като при това прибавя продуктите за дресинга един по един върху салатените листа, след което внимателно ги овалва в тях - така едновремено става смесването на съставките и овкусяването на марулята. Цялото това действие се развива в Тихуана - мексиканско градче близо до границата с Щатите. Там Кардини развивал малкия си бизнес, избягвайки Сухия режим, наложен по това време в Америка. Живеел заедно с брат си Алесандро в Сан Диего, където се установяват, емигрирайки от родната Италия след края на Първата световна война. Първоначално заведението се е казвало Caesar's Café или Caesar's Place и било разположено в приземния етаж на Hotel Comercial, а през 1929 г се премества няколко сгради встрани и се превръща в Hotel Caesar's, който съществува и до днес.

Какво съдържала салатата на Цезар, като се има предвид, че е правена в условия на привършили запаси? Малко, но качествени съставки - схема, по която са създадени много обичани и останали във времето ястия. Крехки листа маруля - Ромейн (Romaine)или Кос(Cos), наречена на името на гръцкия остров Кос, откъдето е  разпространена (от нея идва леката горчивина във вкуса) ; рохки яйца, варени точно една минута, устърширски сос ( т.нар. Уорчестър); лимон; сол; черен пипер; зехтин; възможно най-добро пармиджанои крутони, приготвени с предварително овкусен с чесън зехтин. Това, което я прави "знаменателна и сензационна от единия до другия бряг", както я определя Джулия Чайлд не е единствено и само вкуса, а няколко други фактора - нетипичния начин на забъркване на салатата,винаги в любимата голяма дървена купа; употребата на почти сурови яйца; както и на зелена салата извън сезона за местно производство. Всъщност през 20-те години на миналия век тепърва започва презокеанското транспортиране на охладени стоки между Европа и Америка и това било нещо ново за хората. Да не пропускаме и начина, по който е била сервирана - без нож и вилица, с цели листа маруля, аранжирани в чинията със стеблата навън, така че да могат да се хващат удобно и да се ядат с ръце. Към всички тези неща като прибавим и Сухия режим, принуждавал много американци и най-вече кинаджии от близкия Лос Анжелис да прескачат често границата, за да да гуляят в пограничните мексикански градчета, разбираемо е, че салатата печели бързо популярност. Интересен е факта, че самата Джулия Чайлд има спомени от посещението си в ресторанта на Кардини като дете заедно с родителите си, отишли да опитат известната салата, приготвена пред очите им от самия Цезар. Уолис Симпсън също е посещавала често Тихуана. Даже се смята, че именно там се запознава с Уелския принц Едуард. Като почитателка на салата Цезар, тя е човека, който я въвежда в Европа, давайки наставления на първите готвачи, започнали да я правят.

След успеха на салатата се появили други хора, и то от близкото обкръжение на Цезар Кардини, които настоявали, че са я измислили. Пол Маджора - негов партньор твърди, че прави първата салата Цезар през 1927-ма, а Ливио Сантини, готвач в заведението претендирал, че рецептата е на майка му и Цезар я взел от него. Според Алесандро Кардини оригиналното име на салатата било "Салатата на авиатора" (the Aviator's Salad) и той я приготвил за пръв път за закуска на група пилоти, останали в ресторанта след нощен запой. Като бивш пилот от Първата световна война, а също и в тяхна чест, той избрал това име. Според него, след като постепенно салатата станала популярна сред американците от южна Калифорния и те често казвали "Хайде да отидем при Цезар да хапнем от онази салата ...." (“Let's go to Caesar's and have that salad …”) с времето тя приела името на брат му Цезар.... Няколко години по-късно Алекс се мести в Мексико сити, където основава собствен ресторант и в менюто му тя присъства като "Оригиналната Алекс Кардини салата Цезар" ("the original Alex Cardini Caesar salad") . Дали цялата салата е заслуга на Алесандро ще остане неизяснено, но едно е сигурно - на него се дължи добавянето на аншоа към рецептата, но не в дресинга, а под формата на паста, с която намазвал крутоните. Цезар бил против допълването на рецептата с аншоа.

Носи ли все пак салатата името на  Гай Юлий Цезар? Въпреки, че тази версия остава встрани  има документирани твърдения за това. Няколко издания, включително Webster и Britanica пишат за Giacomo Junia - готвач от Чикаго с италиански произход, който бил направил салатата през 1903 г в чест на най-великия римлянин. Поради липса на повече аргументи е прието, че става дума за журналистическа неточност и Цезар или Чезаре Кардини (Cesare Cardini), както е рожденото му име остава в историята като човека, изобретил популярната салата, най-вероятно в съучастие с Ливио Сантини. През 1956 г, три години преди смъртта на Цезар Кардини, международното сдружение на готвачите "International Society of Epicures" в Париж определя салата Цезар тогава като "най-великата рецепта, създадена в Америка за последните 50 години".

Как се променя салатата от американците, на които всъщност дължи голямото си разпространение и как ще разпознаете американските рецепти? На първо място те не приемали за удобно да ядат с ръце листата маруля със соса по тях, така че салатата започва да се накъсва на едри парчета и да се сервира с нож и вилица. Чесъна от деликатно присъствие в аромата на зехтина преминава в щедро допълнение било към крутоните или към дресинга, както и за натриване на купата, в която се прави салатата. Дресинга започва да се прави отделно или в самата купа, след което към него се добавят салатените листа и става доста по-обилен, от което започва да се губи вкуса на марулята. Освен сурови и рохки яйца започват да се използват и леко поширани яйца. И ако дотук все още гравитираме близо до оригинала, има безброй рецепти от цял свят с всевъзможни добавки като пиле, бекон, риба, каперси, авокадо, сметана, майонеза, горчица и др., но това някак идва в реда на нещата, а и експериментаторския дух би трябвало да се цени.


На финала избрах три клипа. Първияе от Тихуана - актуално от 2012-та ревю на ресторанта в Hotel Caesar's с новия съдържател. В някои от кадрите в началото на втория клип  можете да видите лайм между продуктите, подготвени за приготвяне на салатата, отново от историческия ресторант ( салатата, приготвена с лайм има различен и също така много добър вкус). Третия клип е вариант на рецептата на Джейми Оливър без използване на яйца, но с добавка на едно чудно опечено пиле и много забавен отстрел на салати айсберг накрая :)


Caesar salad - recipe in English

Салата, която всеки адаптира според вкуса си. Добавете аншоа, чесън и горчица за по-пикантен вкус или ги пропуснете, но използвайте две яйца заедно с класическите съставки и я направете като пуристите, следвайки оригинала.

Салата Цезар

сърцевини с крехките листа от 2 големи или 3 малки марули ( при липса на маруля- салата айсберг или къдрава маруля, на която по-меките краища се отстраняват предварително )
1 голямо прясно яйце
1-2 филета аншоа
1 малка скилидка чесън (опция)
1 чл дижонска горчица (опция)
1/2 чл сос Устършир
70 -80 мл зехтин екстра върджин
2 сл прясно фино настърган пармезан плюс допълнително за поръсване
сок от 1/2 лимон или лайм
сол (опция)прясно смлян черен пипер

крутони:
3 филии престоял хляб, без корите
около 30 мл зехтин 
3 скилидки чесън
При предварително овкусяване на зехтина скилидките чесън се обелват, смачкват и оставят в него да престоят поне час, след което се изваждат, а нарязания на кубяета хляб се намазва със зехтина, след което се запича във фурна или на тиган.
При неовкусен  зехтин се използват 1 или 2 пресовани със щипка сол скилидки чесън, с които се намазват крутоните в момента на приготвяне, когато са почти готови и вече придобили златиста коричка. Готовите крутони се поставят в купа и покриват с кърпа до момента на използване.

Салатените листа се измиват внимателно, подсушават се с домакинска хартия и се оставят в хладилника, за да запазят хрупкавостта си, като предварително се завиват с фолио за свежо съхранение. 
Яйцето се пуска във вряща вода и се оставя да се вари 60-90 секунди (за соса може да се използва само жълтъка или цялата част, която е останала течна). Втори вариант е да се пошира за една минута, след което да се използва само жълтъка или пък заедно с белтъка, ако дресинга ще се приготвя в блендер. В този случай всички останали съставки се слагат в блендера и се пасират. При приготвяне на ръка, рибките аншоа се пасират в хаванче заедно със скилидката чесън, ако се използва. Преместват се в голяма купа, добавя се горчицата, като се разбърква с лъжица, след това устърширския сос, жълтъка, зехтина, лимоновия сок, пармезана, черния пипер и ако е необходимо или не се използва аншоа - сол. Добавят се накъсаната на едро маруля и внимателно се овалва в соса - със салатени прибори или най-добре с ръце, за да не се смачкат листата. Слагат се крутоните. Разпределя се в чинии, които могат да бъдат предварително охладени. Поръсва се с фино смлян пармезан или с тънко нарязан на люспи и се сервира веднага.


референции:

История на салата Цезар
Салатата на авиатора
Джулия Чайлд: Няма аншоа в салата Цезар - с рецепта на Джулия Чайлд, следваща оригинала по съветите на Роза Кардини

Аз и блогът тук и там

$
0
0
Докато приготвя последните неща, които правих за блога искам да анонсирам новия брой  на Меню, където гостувам с три рецепти, удобни за похапване и  вкъщи и на пикник - Салата с киноа и френска леща, Тарта със сирена и рукола и основа от фино точени кори, Грахамово-бисквитени  тарталети с рикота и ягоди. Благодаря им за поканата,  пожелавам успех на обновеното отскоро списание! Харесвам променените визия и дизайн, избора на теми и рецепти, и нещо много важно - печатането на рециклирана хартия.

Друг повод за положителни емоции при мен беше обявяването на майските победители за фотография в DMBLGiT, сред които е  Шоколадовия мус с марципанови яйца. Особено ме радва категорията, в която е отличена - за Оригиналности това, че този път член на журито е била Helene Dujardin, авторката на един от любимите ми блогове - Tartelette.
До скоро! :)


Супа с тиквички и царевица и бързите макови питки на леля Берт

$
0
0


.... която всъщност не е моя леля, а на авторката на  "Французойките не пълнеят". За книгата стана дума  преди време и отдавна е в графа прочетени с намерение за повторение.  Мирей Джулиано е записала  адаптиран от нея  добър вариант, но признава : " ...никога не съм яла нищо, което може да се сравни с вкусните хлебчета на леля Берт". Предлага и замяна на мака с кимион за още един вариант на рецептата от Елзас. Това, което ме грабна веднага е, че са без втасване. При мен подобни рецепти са добре дошли за случаите, когато не успявам да се организирам добре и да имам достатъчно време за печене на хляб. Досега основната ми резервна рецепта  беше за содена питка.


 Хлебчетата с мак правих  няколко пъти, за да изпробвам и напасна съставките. Най-хубави и вкусни станаха точно когато се бях наканила да ги снимам - на вилата, в една стара печка, нагряваща само до четири степени. За пореден път се убедих, че не са нужни  сложни уреди с вентилатори, градуси и разни други екстри, за да се получават добре нещата. По-важно е човек да е спокоен, релаксиран и да се чуства добре. Това с двойна сила се отнася за  месенето на хляб.


При мен бързането, сприхавостта и стреса водят до всякакви грешки, не само в готвенето. Предната седмица си спретнах една  като обърках рецептата на чийзкейка, който правих.  Но пък се убедих  колко е лесна и неангажираща. Ако ви се случи да сгафите с количеството на сиренето и да сложите дори два пъти по-малко, да знаете, че резултата въобще не е за изхвърляне. Кейка стана със съвсем прилична текстура и вкус, само беше по-сладък и се напука в средата след като се охлади. След тази случка още повече си харесвам  рецептата. Не е някакъв специален чийзкейк с претенции, но пък е точно това, което трябва да бъде - кейк със сирене, който да си направиш без да има определен повод, освен ако за такъв не се смята сезона на черешите :)  Семпъл, без допълнителните калории от масленo-бисквитена подложка, с по-диетичните  рикота или извара, вместо крем сирене. Кейковете с рикота не са толкова фини като тези с крем сирене, но ги предпочитам.

Вече съм публикувала рецептатав блога и даже не смятах да  го снимам, но точно преди сервирането не устоях на изкушението и се наложи да ме почакат :) Правила съм го няколко пъти, винаги с лимонова кора, а сега за пръв път с лайм и ми се стори още по-вкусен.... Или така си мисля заради обстановката. В летния сезон прекарвам често почивните дни извън София. Все повече харесвам спокойната селска среда. Напоследък съм в период на преосмисляне на ценностите и си давам сметка, че истински важните и стойностни неща са много малко на брой. Представите ми за лукссъщо се променят. Луксозно ми се струва след натоварената седмица в града да се събудиш  в ранната съботна  утрин в пълна тишина,  ако не броим чуруликането и жуженето на всички птици и насекоми, а то не спира денонощно; да излезеш бос на терасата и да се вгледаш едновременно  в простора отпред и в себе си;  да си изпиеш кафето необезпокояван, на открито, единствено в компанията на собствените си мисли.

Луксозно е да похапнеш току-що набрани, узрели на слънце ягоди;  да поседиш  на затоплените от слънцето стъпала за следобедното кафе; да похапнеш истинско кисело мляко; да се докосваш до слънчева вода; да имаш първичния контакт с природата, такъв, какъвто не можеш да осъществиш в култивирания парк или градина;  да наблюдаваш залеза с чаша хубаво вино, в пълен мир със себе си и околния свят. Съвсем различно е от лукса на хотелските комплекси, където е неизбежно присъствието на други почиващи, персонал и ред правила в хаоса... Всичкия онзи "простичък" лукс започва да ми липсва още в понеделник и нямам търпение да дойде  петък ...

След толкова много писане, не искам да игнорирам изцяло супата. Приготвя се за времето, през което във фурната се пекат питките :) Моя импровизация от този сезон  и още един начин да сложа някъде от сладката царевица, на която децата са супер фенове - могат да изядат всичката,  колкото и когато им дадеш....



Бързи макови хлебчета

1 яйце
400 г кисело мляко, за предпочитане домашно
4 сл зехтин
1 пак. бакпулвер, 10 г
500 г брашно плюс допълнително около 50 г за месене или колкото е необходимо
1 сл захар ( 1 1/2  до 2 сл , ако млякото е домашно)
1 1/2 чл сол
1 сл макови семена

Брашното се пресява с бакпулвера, солта и захарта. Прави му се кладенче и в него се добавя разбърканото със зехтина мляко. Замесва се меко, почти нелепнещо тесто ( накрая може да изглежда така, че може да поеме още брашно, но не бива да се уплътнява прекалено), като се добавя по малко брашно, колкото е необходимо. Тестото се разделя на 8 или 10 части, от които се оформят кръгли хлебчета, набождат се отгоре с вилица на кръст. Намазват се с разбитото с малко вода яйце и се поръсват с мак. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 10-12 минути, докато образуват коричка, след което се допичат на 180 градуса. Когато са готови се изваждат върху решетка и се завиват с кърпа. Най-вкусни са топли, добри са и охладени.

Супа с тиквички и царевица

3-4 стръка пресен лук
1 голям морков
1 голям картоф или 2 малки
1 тиквичка
140 г сладка царевица от консерва ( без ГМО, най-малките консерви)
800 мл зеленчуков бульон или вода
зехтин, сол, черен пипер
1 яйце
кисело мляко
копър

Лука се нарязва на дребно (без перата), моркова - на тънки полумесеци. Сотират се в зехтин, след което се добавя 700-800 мл горещ бульон или вода. Посолява се и се прибавя настъргания картоф. Оставя се да поври 5-8 минути. Добавят се нарязаната на кубчета обелена тиквичка, а след  3-5 минути - царевицата и около половин шепа фиде. Оставя се да къкри 3-4 минути докато е готова и се отстранява от огъня. Застройва се с яйце, разбито с 2-3 сл кисело мляко, прясно смлян черен пипер и малко сол, като за по-пикантен вкус може да се добави наситнена малка скилидка чесън и лют пипер. Гарнира се с дребно нарязан копър. Поднася се с  кисело мляко.

Kрем супа от пресен грах и мента ~ Cream of fresh pea soup w/ mint

$
0
0

Намира ми се една супа в картинки и липса на вдъхновение за писане. Стоим с "белия лист" един срещу друг, а в главата ми вяло се разхождат  2-3 мисли, без никакъв шанс да се срещнат. И настроението ми  не е същото, както  това от последния уикенд, когато правих рецептата.

Мисля, че не е  блог-умора, за каквато понякога чета тук-там, защото имам и идеи, и желание за блогване. По-скоро в напечения като пещ град, след целодневен стремеж да си свърша ангажиментите, накрая се чувствам като един от обектите ми за снимки (тези сготвените) . Мислех си, че мога да издържам на натоварване в жегата и на жега в натоварването, но явно нещата се променят. Mай ми е време за почивка, по-дълга по възможност ....

Но такава все още няма на дневен ред, така че продължавам с обичайните  дейности.
Правила съм супата няколко пъти, само  със замразен грах. Миналото лято я снимах, но така и не стигна до блога. Може би е чакала точно този момент с наличието на пресен грах.  Струвало си е.



Хубави и свежи почивни дни ви пожелавам!


Cream of fresh pea soup with mint - recipe in English

Крем супа от грах и мента

450 г почистен пресен грах ( или замразен )
250 г картофи
500-600 мл зеленчуков бульон или малко повече за по-рядка супа

120 мл млечна сметана плюс допълнително за гарниране
2-3 стръка пресен лук, без перата ( или 1 глава кромид)
10-12 листа мента
олио или масло ( ако се сервира топла )
сол и черен пипер


В малко мазнина сотирайте нарязания лук. Добавете горещия бульон (или вода, но не сух бульон), посолете. Прибавете нарязаните картофи и варете супата 15-20 минути. Добавете граха и оставете още 5 минути (3 минути ako e замразен). Отстранете от котлонa, прибавете 100 мл сметана и листата мента. Пасирайте супата. Сервирайте на стайна температура, охладена  или топла в друг сезон. Гарнирайте със сметана, подправете с малко черен пипер.

Пълнозърнести мъфини с череши - идея # 4

$
0
0


Кексчета, съчетаващи полезно и приятно. Въпреки, че са приготвени изцяло с пълнозърнесто брашно не са възможно най-здравословния вариант. Плътни, с богат вкус на масло, лимон и череши, още една идея за утринна изненада.

Whole wheat cherry muffins - recipe in English

Пълнозърнести мъфини с череши
12 броя

200 г пълнозърнесто брашно грахам
150 г почистени от костилките череши, нарязани на едро
130 г меко краве масло
140 г захар ( плюс 1 сл, ако обичате по-сладко)
1 яйце
настъргана кора и сок от половин малък или средно голям лимон
100 мл айрян
1 пак. ванилена захар
2 чл бакпулвер
щипка сол
пудра захар за поръсване

Във форми за мъфини се поставят хартиени капсули ( най-подходящия вариант са хартиените капсули). Брашното се пресява заедно със бакпулвера  и солта.  Маслото и захарта се разбиват. Добавя се яйцето и всичко се разбива до пухкав крем, около 2-3 минути. Прибавя се ванилията и лимоновата кора. Поетапно с редуване се слагат брашното и течностите, като се започва и завършва с брашно, без да се прекалява с разбиването, а само колкото да се усвоят. Добавят се черешите (без сока, който са отделили),  разбърква се внимателно. Получената смес се разпределя с помощта на лъжица в подготвените форми, като се пълнят до ръба. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 25-30 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Изчаква се 3-4 минути да се охладят, когато са готови, след което се изваждат от формите и се поставят върху решетка. Сервират се топли, поръсени с пудра захар. Най-добри са веднага след приготвянето им.  Притоплят се в умерено загрята фурна.

Тарт с основа от фини точени кори и пълнеж от сирена и рукола - идея # 5

$
0
0

В  поредни публикации ще запиша рецептите, които приготвих в кухнята на сп. Меню. В черновата бях започнала с десерта, но реших, че е време за солена рецепта. Идеята е фокусирана в използването на готови кори за основата.
Топъл или леко охладен, подходящ за похапване вкъщи, в градината или за пикник.Търпи вариации всякакви. 


Тарт със сирена
4-6 порции

6 листа фино точени кори
280 - 300 г топено сирене*
50-80 г горгонзола
100 г пуешко филе или шунка/свинско филе, нарязани на тънки слайсове
50-80 г горгонзола
2 яйца
2 шепи рукола
4-5 тънки стръка пресен лук
5-6 маслини каламон
сол и черен пипер
олио
* за по-добър вкус препоръчвам по-качествено сирене, дори и да е на триъгълничета. В този случай, тъй-като са по-стегнати може да се намачкат с ръчна преса за картофи преди да се сложат яйцата, като не е необходимо сместа да е изцяло хомогенна.

Топеното сирене се слага в купа, добавят се яйцата и се разбърква до хомогенна смес. Месото се нарязва на жулиени, лука - на кръгчета, листата рукола и маслините - на парчета. Всичко се добавя към яйчената смес и се подправя със сол и пипер. Листата фино точени кори се разделят на две части по три броя. Намазват се леко с олио. Първия пласт се слага във форма с падащ ринг, незалепващо покритие и 22- 25 см диаметър, която също е намазна леко с олио. Оформя се така че да прилепне сравнително плътно по дъното, а краищата се оставят да стърчат навън. Слагат се 2 сл от сместа и се разстилат равномерно на тънък слой. Отгоре се покрива с втория пласт кори, като се разполагат така, че техните краища да се разминат с предишните. Отново се опъва по дъното и върху него се изсипва подготвената смес. Заглажда се повърхността и се нареждат кубчета горгонзола, като се натискат леко за да потънат наполовина в сместа. Оставените свободно краища се навиват навътре, за да образуват външния ръб на тартата. Намазват се с олио и се слагат в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пекат се около 20 минути , отгоре се поръсват кедровите ядки и се допичат за още 10 минути. Оставя се да се охлади за кратко и да се стегне пълнежа преди разрязване.




Тарталети с лимонова рикота и ягоди

$
0
0

 Не си спомням вече кога точно започнах черновата на тази публикация, но не ще да е скоро, съдейки по сочните ягоди и ягодовия цвят. Все пак смятам да продължа по план, а пък вариацията с плодовете е най-лесна през лятото. И тук,  както и в предходната рецептанещата са фокусирани в лесно, бързо и многофункционално предложение.


Все ми се струва, че  идеята  за пикник (особено ако е спонтанна) или за мързелив неделен брънч например не се връзва много с едно предварително и дълго суетене в кухнята. Затова  се насочих към неща, които са с възможност да се забъркат, запекат или донагласят за нула време. Бисквитените подложки за тези тарталети_импровизе могат да си стоят складирани в кутия и да се хапват самостоятелно или при нужда да се преобразяват в нещо още по-вкусно. Разликата от рецептата, публикувана в Меню е, че междувременно се снабдих с меласа и направих част от тях с нея. Това е леко модифицирана стара рецепта, която всички вкъщи харесваме. Отделно си доставих удоволствието да ги опитам с домашна рикота или извара, както казваме на изцеденото проварено мляко (прясно издоено, не от магазина). Не е точно правилната технология за тях, но е много вкусно.

 илюстрация -Jean-Jacques Sempé

....  ето,  началото на лятото вече е само хубав спомен. Надявам се повечето да сте на някое прохладно място извън града. За отношението към  горещините мога само да предполагам, едва ли на някой му харесват.  Но няма как да се отрече  -  летните утрини са едни от най-прекрасните!



продължете за рецептите....


Тарталети с рикота и ягоди
 за 20-22 бр подложки
250 г бяло брашно
140 г грахам брашно 
1/4 чл сол
3/4 чл сода бикарбонат
115 г меко краве масло
90 г кафява пудра захар
2/3 чч мед *
1 голямо яйце
ванилия
(1 чч = 240мл)

* може да се замени с комбинация от равни части мед и меласа или изцяло с меласа, като във втория случай захарта е 100 г бяла пудра захар

Брашното се пресява заедно със със содата, солта и ванилията. Маслото и захарта се разбиват. Добавя се яйцето, разбърква се и се прибавя меда. Всичко се разбива до хомогенност. Брашното се слага на два етапа като се разбърква добре. Сместа се разделя на две части върху два листа фолио за свежо съхранение. Оформят се на топка, сплескват се на диск, завиват се и се слагат в хладилника или камерата, за да стегнат до степен удобна за работа. Разточват се до 4 мм дебелина върху набрашнен плот и с фолиото отгоре. Използват се форми с диаметър около 8 см (не повече, т.к. се уголемяват при печене, като за целта са подходящи и някои от металните формички за тарталети. Изрязаните основи се подреждат на 2 см разстояние една от друга върху застлани с хартия за печене тави. Всяка напълнена тава се слага в хладилника докато се работи със следващата, за да се стегне тестото преди печене. Пекат се в предварително загрята до 180 градуса фурна за около 10 минути (само докато порозовеят ръбчетата, ако се препекат стават твърди), след което се изваждат върху решетка и се охлаждат до стайна температура. Съхраняват се в плътно затваряща се метална кутия.

Крем за 10 броя тарталети
350 г рикота
200 г добре узрели ягоди
настъргана кора от един лимон
1/2 чл лимонов сок
3 сл пудра захар
1-2 сл кристална захар
ванилия
Ягодите се нарязват на резени, поръсват се с кристалната захар и лимоновия сок и се оставят да престоят за кратко. Сиренето се разбърква добре с пудрата захар, лимоновата кора и ванилията. Тарталетите се аранжират като върху всяка се слага от крема с рикота, отгоре се слагат  резени ягоди и се поръсват с отделения при престоя ягодово-лимонов сок. Поръсват  се с настъргана лимонова кора.

  по идея на  Food & Wine 

Салата от френска зелена леща и киноа

$
0
0


Последната рецепта от поредицата. Не ми се впуска в суха теория за достойнствата на леща и киноа, а и на кой ли ще му се чете в това време. Писала съм и за двете и за това, че съдържат в големи количества протеини, близки до тези на месото и млякото. Салатата съчетава приятно плътния вкус на ядки от френската леща и фината зърнистост на по-дребната киноа. С първоначалната идея да е част от менюто за пикник, може да се използва и като самостоятелно ястие с добавката на малко сирене или като гарнитура към печени зеленчуци например.


Радва се на голям успех вкъщи и с нея добавих още един фаворит към салатите с киноа сред моите хора, които вече обожават Табуле с киноа и краставици. Харесва ми, когато нещата се получават добре с някои предпочитани продукти. За мен киноа и леща  не са просто и само модерни, актуални или супер прехвалени. Стойността им е напълно резонна предвид това, което съдържат и това, което НЕ съдържат, за разлика от голяма част от нещата по магазинските рафтове и хладилници.

Хубавото на рецептата е, че е целогодишно изпълнима. За летните градински домати е ясно, но може да се приготви и през зимата, когато единствените вкусни свежи домати на пазара са малките чери домати. 


Това е от мен засега :) За някоя от предстоящите публикации, а защо не още следващата съм замислила да изпробвам един интересен чийзкейк. Надявам се и очаквам  да се получи добре.


продължете за рецептата...

Салата с киноа и френска зелена леща
4-6 порции

140 г киноа
140 г френска леща
200-250 г чери домати
4-5 тънки стръка пресен лук
60 мл прясно изстискан сок от лимон, или на вкус
3-4 сл зехтин екстра върджин
морска сол
черен пипер, прясно фино смлян
магданоз
опция:
100 г бяло сирене или на вкус

Лещата се сварява за около 25 минути в обилно количество вода. Зърната киноа се варят отделно за около 10 минути. Отцеждат се добре и се смесват  в голяма купа, като се подправят със сол, черен пипер, сока от лимон и половината зехтин. Охлаждат се за кратко. Преди сервиране се добавят нарязаните на половини и четвъртини домати, лука на тънки колелца, нарязан на дребно магданоз, малко сол, останалия зехтин и при нужда се подправя още. Евентуално се добавя и натрошено сирене.

гостуваща рецепта, приготвена в кухнята на сп. Меню


Добро утро!

$
0
0


Не, не започвам с коктейлите от сутринта :) По всяко време на деня обаче обичам да пия  вода с малко лимон  в нея. По-силните добавки са за късния следобед или привечер. Това са и част от съставките за следващата  рецепта в блога. Много, много вкусна.

Успешен петъчен ден и приятен уикенд!

Лимонов чийзкейк с Мохито сорбе

$
0
0

 С тази рецепта добавих още един един много добър вариант към списъка с десерти,  подходящи за горещи летни дни. Като оставим настрана превъзходния вкус и идеалното съчетание между двете, има толкова други предимства, че се чудя кое по-напред да отбележа ...


♥ сместа се приготвя много бързо, като за масло въобще не става дума
♥ пече се също толкова бързо, защото е разпределена в малки порции
♥ тези малки порции са по-щадящи за талията
♥ приготвени предварително в  хладните часове на деня, стоят чинно в камерата и се използват, когато му дойде времето....
♥ за освежаващото сорбе важи същото - и то стои  замразено в готовност

След публикацията за чийзкейк_Орео_мъфини , която към този момент с убедителен превес е  най-посещаваната рецепта в блога, това е още една идея за  летен и по-лек чийзкейк в мини дози. Хубавото на тези малки порции, изпечени в по-интересна форма е във възможността да се поднасят и аранжират така, че да ни заситят и визуално, даже емоционално, като в крайна сметка количеството на десерта е по-малко.

Изключително сполучлива употреба и комбинация между лимон и лайм. Използвайте качествено крем сирене, за да получите приятната и галеща гладка текстура на чийз-а, която чудесно си пасва с ледената стипчива свежест на сорбе-то. И като става дума за освежаване, тук  думата не е употребена просто ей-така... Ефекта е подобен на този от рекламите,  които често ни се струват преекспонирани в това как някакви хора ги обгръща внезапен чудотворен полъх, развяват се коси, появяват се доволни физиономии на блаженсво .... или пък виждаме перфектно заснети приливни вълни от вода (и не само), свежи плодове, листа мента, взривяващи се в сок и аромат лимони, въобще знаете за какво говоря. Та, могло значи и да се случат подобни възприятия ....


Мм -м да. А знаете ли какво ме радва в момента? Имам останали още две кейкчета в камерата ;)


Продължете за рецептата....
 
Лимонов чийзкейк

2 кутии крем сирене Филаделфия-оригинал, 350г *
200 г захар
3 яйца
200 мл подсладено кондензирано мляко
настъргана кора от един лимон
сок от половин или един лимон

* не препоръчвам замяна с българско крем сирене

Разбийте за кратко крем сиренето с миксер. Постепенно добавете захарта. Яйцата  прибавете едно по едно, като разбърквате  до усвояването на всяко преди прибавянето на следващото. Сложете  лимоновата кора, сокът и млякото. Сместа се разпределя в индивидуални силиконови форми малко под ръба. Подреждат се в тава, в която се налива гореща вода до половината от височината на формичките.  Пече се 15-20 минути на водна баня в предварително загрята на 150 градуса фурна. След изключване на фурната се оставят на отворена врата за 10-ина минути, след което се изваждат от тавата. След изстиването се замразяват (можете да застелете с хартиена салфетка съда, в който ще ги наредите, за да не залепнат дъната). Преди поднасяне се потапят за кратков студена вода ( иначе ще се размекнат бързо по повърхноста, от което ще пострада единствено визията), обръщат се и се отделят от формите. По-добър вариант е да се извадят от формите наведнъж, да се наредят в широк плосък съд, да се завият със стреч фолио и отново да се оставят в камерата в готовност за използване, като могат да се взимат със шпатула за торта. Слагат се в широка чиния, изчаква се да се отпуснат малко, след което отстрани се гарнира с мохито сорбе, малко пудра захар и листа мента.

Мохито сорбе

1 чч захар*
2 чч вода*
10 стръка свежа мента
настъргана кора от два лайма
70 мл сок от лайм, прясно изстискан
50 мл бял ром
2 сл мента ликьор

чаена чаша от 220 или 240мл
В зависимост от това дали искате по-интензивен и стипчив вкус може да добавите  пулпата, получена при изстискване на лайм-а.

Водата се кипва заедно със захарта и много фино нарязаната мента.Дръпва се от котлона и се оставя да изстине. Добавят се кората и сока от лайм, рома и ментата. Опционално може да се ставя  в хладилник да се охлади няколко часа, след което се замразява в машина за сладолед.



по рецепта от BRAVA CASA 01/2008

Шафран ~ Бадемов кейк с праскови и шафран

$
0
0


Изглежда добре, мирише добре, на вкус е добре, лекува и действа добре– едно от най-лаконичните описания на шафран, което срещнах и различно от традиционното “най-скъпа подправка в света”. Предвид високата цена и наличието на фалшификати, много хора не я използват или смятат, че това е работа за шеф готвачите. И всъщност правят грешка.... Все пак добре е да се уточни защо е толкова скъпа. Един килограм шафран струва между 1000 и 10 000 евро  на едро. В това количество се съдържат от 150 000 до 450 000 нишки. Всяко цъфтящо за кратко през октомври цвете на шафрановия минзухар Crocus Sativus има само по три ярко оранжеви близалца, от които след изсушаване се получават тези нишки, наречени пистили. Но въпроса не опира единствено до цифри и бройки, нужно е много търпение и труд за да се добият. В отглеждането на този вид минзухар и получаването на готовия  шафран няма възможност за съкращаване, интензифициране или механизиране на процеса. Всичко се прави на ръка – от ежегодното разкопаване, разделяне и повторно засаждане на луковиците през събирането на реколтата рано сутрин за 3-4 часа след изгрева на слънцето до внимателното и бързо разделяне на нишките преди да са станали на каша и накрая - деликатното им сушене. Една безкрайна надпревара с времето и климатичните несгоди, такава каквато е от хиляди години насам ....

ISNA/ photo: Amin Khosroshahi

Ако човек сложи в дланта си малко шафран и го помирише ще разграничи ясно уловимия аромат на йодоформ и сено. Фините тъмночервени нишки носят не само духа на една трудно, бавно и изцяло занаятчийски добита стока, но и частица древна история. Праисторическите хора са използвали тичинките на дивите му предци, за да оцветяват в жълто част от пещерните си рисунки преди 50 000 години. Отглеждането на култивираншафранов минзухар датира отпреди повече от 4000 години. Въпреки, че днес го свързваме основно със страни от Близкия и Далечен Изток, учените смятат, че води началото си от място, много по-близо до нас – остров Крит.
Дълъг и интересен е пътят на шафрана. Връщайки се хиляди години назад ще го видим често изписван във фреските на минойските дворци, някои добре запазени и до днес в Крит и Санторини. Ще прочетем за него в древните асирийски ботанически книги; ще чуем да го възпяват в Соломоновата Песен на Песните; ще го видим, използван от Александър Велики и воините му; ще усетим аромата му във ваните и парфюмите на Клеопатра; ще го разпознаем, втъкан в нишките на персийските платове, принасяни в дар на боговете и в цвета на първите жълтообагрени роби на будистките монаси след смъртта на Буда Сидхарта. Той е и в товарите на финикийските кораби; и в услуга на римляните и гърците за оцветяване на дрехите, косите, украсите на площадите и театрите им, и за ароматизиране на вината им. Луковици на Crocus Sativus били сред стоките на маврите, разпространили го из Северна Африка, Испания, Португалия, Южна Франция и Сицилия, с което през 8-ми век сложили край на застоя в отглеждането му в Европа, настъпил след упадъка на римската империя. Шафранът е в центъра на кървавите конфликти между благородници и търговци през 14-ти век, когато по време на Черната смърт бил най- ценната стока като вълшебна съставка на лековете за страшната чума. Това е периода, в който търсенето му стигнало своя пик и търговията с шафран вървяла ръка за ръка с пиратството и измамите. От това време са  едни от най-мащабните фалшификации на шафран, довели до създаването на кодекса Safranschou, който предвиждал глоби, затвор и екзекуция за нарушителите.

 images: Wikipedia, BBC Good Food, www.saffronspices.co.uk

В днешно време в сила са други закони, разпоредби и прецизна стандартизация на шафрана по ISO  от 1993-та. По нея се оценява оцветяващата способност, като достигането на оптична плътност минимум 190 гарантира влизането в Първа Категория. Високата оцветяваща способност автоматично означава, че шафрана има по-силен аромат и вкус, като колкото повече се надхвърля тази граница от 190, толкова по-качествен е той. Едни от най-високите достигани стойности са около 250 и нагоре.Това са най-добрите сортове и само тъмночервените върхове на близалцата. При останалите категории - II, IIIи IVкачеството намалява, като за последната оптичната плътност е под 80. Най-правилния начин да се определи качеството на нишките е лабораторното измерване. Въпреки това се прилагат и други методи, базирани на дълъг опит и натрупани знания при работа с шафран. Много важно за качеството на дадена партида е дали съдържа само тъмночервените части на близалцето или е с по-дълги нишки, включващи и бледожълтата основа (шийката), която не е ценна, но на практика увеличава теглото на продавания шафран. В това отношение също има четири категории – A, B, Cи D.
Въпреки стремежа нещата да се вкарат в някакви рамки, година след началото на 21-ви век едно изследване в Брадфорд показало, че почти четвърт от шафрана на английския пазар е фалшифициран или подправен. Най-честите измами са смесване с тичинкитена шафрановия минзухар ( останалите три жълти нишки от всеки цвят), които нямат никаква  кулинарна стойност; добавяне на оцветени в червено копринени нишки; употреба на изсушена шафранка, която е съвсем друго растение .... По-лесен за фалшификация е шафрана на прах, като най-често го заместват или смесват с куркума, червен пипер и други удобни за целта пълнители. Логично, правилото за покупка на шафран е избора на по-реномиран продавач или марки, които държат на името си. От полза е и познаването на шафрана, аромата и вкуса му.


От няколкото  големи  световни производителя, Испания произвежда шафран с по-деликатен цвят и фин аромат, докато този от Иран и Кашмир е с по-наситен цвят и по-силен аромат. Към днешна дата Иран произвежда около 90 % от шафрана в света. Съществуват няколко сорта, като най-силните са от района на Гръцка Македония, Иран и Кашмир. Има и такива, които се смятат за най-ценни и висококачествени. Например Акуилския шафран от Италия- Zafferano del L'Aquila, който има специфична форма на близалцата, много високо съдържание на шафранал и съответно силен аромат (произвежда се единствено в района Абруцо на площ само 8 хектара). Или “Монгра” от Кашмир, който е най-скъп и най-труден за откриване. Самият минзухар Crocus sativus Cashmirianus, от който се добива е с много наситен пурпурен цвят, изсушените нишки са най-тъмните в света, което предполага силни оцветителни способности, вкус и аромат. Можете да погледнете разказана Meeta K. Wolff  от "What`s for lunch, honey?", която има индийски произход, за това как е търсила кашмирски шафран в много добре зареден супермаркет  в Дубай и с изненада устанвила, че не го вижда. След като попитала, управителя я завел до сейф, в който били заключени опаковки шафран от Кашмир. Нищо странно, след като цената му е по-висока от тази на златото.... Всъщност в Индия има наложена забрана за износ на висококачествения шафран, произвеждан на нейна територия.

iranian_woman_photo: www.kashmirkesarkingdom.com 

Изглежда през всичките тези дълги години от съществуването му, на шафрана се е гледало като на панацея. В рамките на почти 4000-годишната си история е бил предписван за лечение на близо 90 болести. Широко използван от египетските и гръцките лекари; смятан и за наркотик, и за афродизиак; заемал и все още заема централна роля в източната медицина; една от основните съставки в Аюрведа... В Англия по време на Тюдорите бил употребяван срещу депресия (днес все още се употребява, не само там), за което Франсис Бейкън пише “Шафранът…премахва меланхолията и безпокойството, съживява мозъка, развеселява ума, вдъхва смелост...” и смята, че ”... либералната употреба на подправката в сладки и бульони” е това, което правело англичаните толкова “одухотворени”..... Съвременната медицина отделя все повече внимание на шафрана. Смята се, че притежава противоракови, антимутагенни, антиоксидантни и имуностимулиращи свойства, в състояние е да забавя настъпването на слепота.


Къде сме ние?  Както и очаквах, намерих много лесно "шафран" в опаковки от 20 г за 2.20лв всяка. Това е въпросната  шафранка или Safflower, с която се опитват да го заместват. Има някакви оцветяващи способности, но основно се използва за добив на олио. По принцип не съм запозната в цялост с това какво се предлага у нас.  За десерта от тази публикацияизползвах шафран от Иран - 0.12 г за 3.59лв. Комбинацията цена-качество ме устройва, въпреки че опаковката е мека и пистилите се начупени. Лошата новина е, че не се намира редовно. Подозрителна съм към шафран с по-ниска  цена или на прах. Ясно е, че качествения шафран няма как да присъства редовно в кухнята ни и едва ли е нужно. Но все пак ми се струва хубаво да се знае повече и човек да е подготвен било за осъществяване на кулинарни пътешествия на територията на  масата в трапезарията или пък за приготвяне на изтънчени ястия при специални поводи. Интересно ми е дали ще мога да направя сравнение и ще изпробвам  известния Крокос Козанисот Гърция, след като се сдобия с него при наличност. Като цена е сходен с горния от Иран.  И още един, който е два пъти по-скъп - от Тоскана, района на Кианти класико ( когато любопитството надделее и преглътна цената.... )


Тъй-като скоро не съм писала в блога, даже и лятото се изтърколи вече, искам все пак за кратко да споделя най-впечатляващата гледка от моята отдавна приключила ваканция. Не е вълшебен изгрев или прекрасен залез с цялата красота на житейския кръговрат, която носят, нито пък разкошен пейзаж.... Той е на деветдесет и една, тя – на една. И това не е само поза за снимката, а миг от ежедневните им разходки в морската градина, за които нито дядо, нито правнуче разрешаваха някой да им разваля тандема. Изключително вдъхновяваща!



След прекалено дългата пауза и темата, по която изчетох толкова много и все още ми е интересно, се надявам  скоро да навляза в обичайния ритъм на публикуване. Ще направя още един пост с други подробности за шафрана. Имам снимана и една вкусна рецепта с грозде, за която вече нямам търпение да подбера кадрите ;) .....

Продължете за интересни линкове и рецептата....
още впечатляващи фотографии на Amin Khosroshahi
Saffron/Wikipedia  и  Шафран/Уикипедия - много изчерпателни
Още за шафрана и някои трикове
Отглеждане, готвене и лекуване с шафран
производство на шафран в Иран - YouTube видео
проивоздство на шафран в Кашмир - YouTube видео

Бадемов кейк с праскови и шафран
150 г меко краве масло
120 г пудра захар
1 голямо яйце
150 г фино смлени сурови белени бадеми
180 г бяло брашно
щипка сол
1 чл бакпулвер
нишки шафран*
2 големи зрели праскови ( или отцедени белени резени от консерва)
1 чл мед
2 сл филирани бадеми
пудра захар за поръсване

* количеството зависи от качеството. Обичайно се слагат 5-10 нишки или от 1/4 до 1/2чл, като след няколко минути престой в течността по преценка може да се добавят още. Трябва да се получи бистър разтвор с ярък жълт цвят (не мътен и червен, което показва добавка на изкуствени оцветители). Нишките не се прецеждат, като преди да се добавят към топлата течност може да се натрошат леко.

Шафрана се залива с 50 мл гореща вода и се оставя да престои минимум 20 минути. Маслото се разбива със захарта. Добавят се яйцето, след това смлените бадеми и брашното, пресято с бакпулвера и солта. Накрая се прибавя водата с шафрана, като се разбърква добре. Сместа се прехвърля в застлана с хартия за печене тава с размери 26х18 см. Отгоре се подреждат обелени резени от прасковите, които се намазват с мед ( пропуска се за консервираните праскови). Пече се в загрята на 180 градуса фурна, около 30-40 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Десетина минути преди да е готов се поръсва с филираните бадеми. След изстиване до стайна температура се поръсва с пудра захар.

адаптирана рецепта на  Dan Lepard 



Нашите сладоледи

$
0
0


Започвам да пиша тези редове с усещането за дежаву. Много бързо се изтърколи цяла една година от първата подобна публикация. Сякаш беше вчера. Този път не бях готова навреме да кажа  До скоро, Лято!нито технически с подготовката на файла, нито емоционално. Сега мислите ми са сходни с тогавашните....


 Отново същата тъга по отиващия си топъл сезон, отново същия натоварен с ангажименти септември, който профуча светкавично покрай мен, октомври - и той. Все пак успях някак с периферните си сетива да усетя и оценя  всеки един слънчев ден от циганското лято, което дойде като подарък за неуспелите истински да се насладят на лятото. Така и не се настроих на есенна вълна и смяната на сезона се случи някъде далече от мен, като в отделен паралелен свят. Понякога ми се струва, че съм на път тотално да опоравдая максимата "когато се захванеш с много работи, накрая не правиш нищо {като хората}".Въпреки, че някои неща приключвам успешно, а на други им се вижда края, постоянно идват  нови и не мога да се освободя от усещането, че ежедневието ми е като бягането насън - много усилия и не помръдваш въобще. Накрая всички топки, с които се опитвам да жонглирам ще изпопадат по земята.


За разлика от моето, което се изтърколи напрегнато и бързо като песъчинките на миниатюрен пясъчен часовник, децата имаха тяхното си прекрасно лято с разточително дълга ваканция извън София. Освен обичайните занимания, прекараха доста време в градината (зеленчуковата) и научиха много за растенията и животните от първа ръка. Участваха  в авантюрата на нашите, започнала  като на шега с взимането на  кокошки и петел, и приключила с привързването на всички към тях, нежеланието да ги "настаним" във фризера и чуденето кой да се грижи добре за тях след като  затворим къщата през зимата.

Този сезон имаше  богата градинска реколта, най-вече от домати - любимите розови, сочни чери и голямо количество сладки дребни доматчета. Възползвахме се от продължителното топло време и високите температури и изсушихме по традиционния метод - на слънце, покрити с тензух. Получиха се много добре и почти без никакви усилия .... 


Със сладоледа също се справихме добре. А моите хора са големи фенове. Затова и смятам, че инвестицията в машина за сладолед си струва всяка една стотинка. Много път видя тя, строена в багажника на колата. Голямо разнасяне падна, но съм доволна, защото по моя преценка количеството на изядения промишлено произведен сладолед беше в рамките на допустимия минимум. За домашния не мога да кажа, че се постарах особено с разнообразието на рецепти. Правих многократно едни и същи неща. Като казвам домашен, наистина се получи в голяма степен такъв, защото използвах пресни яйца, домашно мляко и при възможност градински плодове.

1.млечен с банани 2.ледено мляко с праскови и кайсии 3.сметанов с бадемов марципан плюс сорбе с малини и касис 4.шоколадов

Не че съм чак толкова вманиачена по темата, но така или иначе продуктите  бяха налични. Кравето мляко, което взимахме беше много добро и спокойно можеше да се заделя по малко сметана за сладоледа и пак да остава за каймак на киселото мляко или квасак, както съкратено го нарича сина ми. Така че, даже част от сметаната беше домашна.

мохито сорбе с леден чийзкейк

Най-голям процент от общото количество ледено удоволствие се падна на замразеното плодово кисело мляко. Разбира се, всеки път правено на око, но безотказно вкусно и много освежаващо. А и най-лесното... 


Според старите вярвания на този ден се сменят лятното и зимното полугодие. Приключва стопанската година, а Свети Димитър носи студеното време и първите снежинки, което май ще се случи според прогнозите за времето. С наближаването на края на циганското лято и  привършвайки сега тези редове, мисля че най-накрая успявам  да подредя емоциите и да се разделя с топлото време. Вече съм готова за истинската есен.
Честит празник на всички именници!

 първата откъсната от градината диня

 В следващата публикация - кейк. Искам специално да обърна внимание, че наближава провеждането на второто издание на изложението DiVino Taste, което ще се проведе на 17 и 18 ноември в сградата на централния военен клуб, София. Освен представянето на най-добрите вина  от български производители, отново има предвидени майсторски класове, лекции и семинари.

продължете за рецептите...
Сметанов сладолед с марципан - от тук
Сорбе с малини и касис - от тук
Мохито сорбе с чийзкейктук
За домашен шоколадов -тук

Бананов  сладолед
2 големи зрели банана
100 г захар
300 мл прясно мляко
100 мл сметана

Охладете добре банана, млякото и сметаната. Пасирайте плода, добавете останалите съставки и разбъркайте добре. Прехвърлете сместа на тънка струя в машина за сладолед при въртящи се лопатки. Оставете да работи, докато замръзне частично или според режима на работа на машината. Прехвърлете в подходящ съд и оставете в камерата до пълното замръзване на сладоледа.

Замразено плодово мляко
гъсто кисело мляко, по възможност домашно
мед
пасирани праскови и кайсии, добре узрели и предварително обелени 

Млякото се смесва с плодовото пюре и мед в пропорция на вкус, като част от пюрето се запазва. Разпределя се в подходящи форми и в тях се слага по една дървена или пластмасова дръжка/ лъжичка. Оставя се в камерата да стегне леко и се добавя от заделените пасирани плодове. Замразява се.



Кейк с грозде

$
0
0


Този кейк е една  интересна интерпретация на тосканската скиачата с грозде. Преминал веднъж през американска територия, където маята е заменена с набухвател, а половината зехтин - с масло, придоби още някои промени по мой вкус.



Така идеята за сладък хляб с грозде и зехтин премина в рецепта за  един бързо приготвящ се кейк с по-плътна текстура и приятен вкус на масло и орехи. Може да се използва прясно мляко, за да се смекчи структурата на тестото или  бяло вино за още по-неустоим аромат.


Правих го няколко пъти в края на септември и октомври, но за жалост има нерадостната съдба да се появи в блога чак към края на ноември. Какво да се прави, за мен лежерното или дори по-стегнатото бързо седене пред компютъра за подобен тип удоволствия си остава непостижим блян.

Да не говорим за още по-приятното релаксиращо вечерно разхождане из виртуалното пространство, което по идея върви с удобно излягане и чаша вино за компания. В тази ситуация  моментално преминавам  в положение заспали много чаши остават недопити, което е недопустима загуба.


Това е засега положението при мен.
До скоро! ...  надявам се :)

Кейк с грозде

2 яйца
120 г захар
60 г масло, разтопено
60 мл зехтин
90 мл  бяло вино, стайна температура (или  прясно мляко, пълномаслено)
ванилия
230 г брашно
3/4 чл бакпулвер
щипка сол
60 г смлени орехи
300 г микс сладки и ароматни гроздови зърна, разполовени и без семки

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Яйцата и захарта се разбиват на пухкав крем. Постепенно се добавят маслото, зехтина, виното, брашното и ванилията. Прибавят се орехите и 2/3 от гроздовите зърна, оваляни в малко брашно, като се разбърква внимателно с дървена лъжица. Сместа се изсипва в намаслена и набрашнена форма с диаметър 22-24 см. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна. След 15-18 минути - когато кейка образува коричка и леко порозовее, отгоре се разпределят останалите зърна грозде. Пече се общо около 40 минути или до суха пробна клечка. Когато е охладен, се поръсва с пудра захар и се сервира със заквасена сметана или гъсто кисело мляко.

адаптирана от Patricia Wells



DiVino Taste 2012 - емоцията преди всичко

$
0
0

Дългоочакваното второ издание на форума за българско вино вече е факт. Тази година интереса беше oще по-голям и зала Концертна на Военния клуб трудно побираше всички желаещи да опитат от над 250 от най-качествените български вина. Представени бяха всички винопроизводителни региони на страната, като присъстваха вина със златни медали от международни изложения; сертифицирани био вина; вина-отличници  с оценка над 90 точки; също и такива, произведени от нетипични за България сортове. Класираните Топ 10можете да видите на сайта на DiVino.Taste.

Бяха проведени няколко майсторски класа и семинара, обхващащи основни теми, насочени и към начинаещите и към  специалистите; за местни и известни европейски вина; за интересно, здравослово и гурме комбиниране на  храна и вино. Аз от своя страна направих още една крачка в необятния свят на виното, запознавайки се по-подробно с класическите сортове в лекция на Вили Гълъбова.


Иска  ми се обаче да отразя събитието не толкова хронологично, колкото по начина, по който го усетих. Похвално е, че има хора, които не само се стремят да популяризират качественото българско вино и винопроизводство, но и да създадат основите на едно по-сериозно и задълбочено отношение към виното и храната. Малко ще се отклоня от темата и  ще разкажа за първата ни вечеря с наши приятели французи в едно софийско френско бистро преди доста години. Съвсем ясно си спомням начина и най-вече лекотата, с която избраха менюто и комбинираха ястията с напитките. Беше  многостепенна вечеря, от А до Я, в чийто край, въпреки че бях опитала  всичко, не се чувствах  прекалила с виното или храната, а само по-доволна от живота и  силно впечатлена от умението на тези хора да му се радват и наслаждават. Нужно е и в нашето общество нравите постепенно да се променят. Да се научим да пием повече и по-добро вино, да ценим и търсим качествената и подходяща храна, да създаваме правилно отношение към тях у децата и като цяло да обогатим знанията и културата си в тази насока. Напълно убедена съм, че това е един от начините  обществото ни да започне да се лекува и облагородява, нещо което, предполагам ще се съгласите, е крайно наложително.

И така, съвсем на място тази година беше поставено началото на първия форум за храна и вино WiFo (Wine+Food). В кратки изложения лекторите изразиха мнението си по темата, пречупено през призмата на професиите и възгледите им. И знаете ли, чух за вино и храна да говорят един винен експерт, един Master of Wine, един рекламист, един сомелиер, дизайнер, майстор в правенето на баници, един философ и един кулинар - всеки от тях по различен начин, но нито един равнодушно. Емоцията - това беше обединяващото не само в изказванията им, но и много важно -  в способността им да я предадат на аудиторията. Затова ще перефразирам и ще кажа, че по-скоро емоцията е тази, която ще спаси света.
Какво ме впечатли най-много? На първо място констатацията, че се наблюдава положително развитие в предлагането на все по-добри вина и храна в ресторантите, и специалното внимание към винените селекции. Възползването от голямото разнообразие на микрорайони и  тероари в страната, отдадеността и креативността в работата на технолозите в стремежа им да създават все по-стойностни вина и желание да си възвърнем загубените позиции на добър винопроизводител.

1.Наталия Гаджева  2.Константинос Лазаракис MW  3.Сандра Алексиева 4. Светослав Тодоров  и останалите WiFo лектори - Ясен Захариев, Руи ФалкаоРадослав Бимбалов, Жак Латинов, Любомир Стоянов

Интересно ми беше да науча, че в едни доста по-уредени места за живеене обучават мениджърите  да избират и съчетават правилно храната и виното, защото са стигнали до извода, че това е ключов момент в завършека на всяка сделка. Разбрах каква е първата стъпка по пътя към получаването на титлата Master of Wine (притежават я само близо 300 човека в света). Това е момента, в който човек разбира, че виното е нещо много повече от напитка. То може да разказва истории - истории за земята, от която идва, за това как е било създадено и какви хора са го правили. Може да ви превърне и в откривател  - на интересни вкусове, на неуловими аромати и на тайнствени съставки. Разнолико и променящо се за минути, способно както да поражда, така и да прогонва тъгата, а това как го възприемаме зависи много от конкретния момент и обстановка, в която го консумираме...
Ще цитирам и най-лесно запомнящия се съвет, който даде Любомир Стоянов - "Виното и храната са като разговора между двама души - когато единият говори, другият мълчи."Едното от двете винаги трябва да е доминиращо като сила и експлозивност на вкусовете за да се получи добра комбинация. Останалите ценни насоки и базови правила за съчетаване на храна и вино можете да видите при Дани Динева.
В заключение бих казала - ако сте пропуснали тазгодишното издание, посетете следващотo! Вероятно ще си тръгнете с имената на нови вина-фаворити, с някоя изненадващо интересна идея или книга, но със сигурност заредени с положителнa емоция.


Начало на голямото предпразнично сладко_печене

$
0
0


:) със заглавието  въобще не обещавам, че същото ще се случи в моята кухня и блог, колкото и да ми се иска. Подготвила съм се  да се наслаждавам на настроението, което започва да струи по това време на годината от всички интересни  места  за посещаване. Странно, не ми омръзват нито еленчетата, нито шишарките, снежинките и джинджърмените, явно съм малко старомодна (понякога се обърквам дали съм млада и леко старомодна или  съм Стара и МодЕРна). Удивявам се как винаги се намира подход да се интерпретират коледните символи по оригинален и невиждан досега начин. Още по-голямо удоволствие ми доставя да преглеждам показваните рецепти. Имам вече идея за нови неща за изпробване, но преди това  ще се спра на някои от любимите ми, вече публикувани и подходящи за коледните дни.
Първото място по право се пада на най-старата торта в света - Линцер торте (страхотна!) и заедно с нея  Коледни сладки, също с много ядки и ароматно плодово сладко, но и малко шоколад за разкош ( моите хора ги омитат за нула време)


След рустикалната двойка, една силно шоколадова комбинация. Много се радвам, че Тортата с кампари, розов грейпфрут и мус от бял шоколад, е станала традиционен коледен десерт в едно семейство, и на милия коментар на дамата също. Шоколадовия кейк с черен сусам и крем от бял шоколад и бърбънсъщо има качествата да украси финала на всяка празнична вечеря.

Крем -    Крем брюле с марсала, горгонзола и смокини ( невероятно вкусен)  и  Bоnet

Бадемите и марципана са ми големи фаворити. MarzipanKringel и MarzipanTaler :)

Щоленникога не отказвам. Обожавам го. Наближава времето, когато се прави традиционния - 6-ти декември. За последния момент подходящ за правене е облечения в шоколад.

Приятно печене, ако може така да се каже и много да се забавлявате! :)



Флорентини - идея # 6

$
0
0

Бадеми. Отново. И още нещо хубаво - елементарни за правене. Ако някой знае по-лесна и бърза рецепта за сладки, моля да пише - ще я направя и снимам. Така ще имаме Две Много Лесни Рецепти  ;)
Не се изискват почти никакви кулинарни умения,  само малко концентрация. Напълно подходящи са за първите ви коледни сладки, ако не сте правили никакви досега. Няма месене, разточване, рязане, няма миксер или друга  помощна техника, трябват ви една вилица и една лъжица.


След като смесим съставките, разпределяме в тавата ....

Ако сте начинаещи и думи като "печете до умерено златист загар от двете страни" са леко объркващи, наблюдавайте, докато започнат да изглеждат вкусно...


Следва малко усложнение, но тази фаза с шоколада може  да се пропусне, защото дотук вече сме си много добре.
Мисля да не го темперираме, и без това, ако флорентините са за собствена консумация, а не подарък,  трудно  ще издържат повече от  ден...



Флорентини с шоколад
за 24-26 броя

2 белтъка от средно големи яйца, разбити с вилица
60-70 г пудра захар
щипка морска сол ( стрити люспи или фино смляна)
130 г филирани бадеми *
настъргана кора от един портокал
60 г  черен шоколад  70 %  (или  полусладък) 

* ако белтъците са по-големи, при необходимост добавете накрая още малко бадеми

Смесват се бадемите, захарта и солта, разбъркват се. Добавят се белтъците и се разбърква внимателно. Прибавя се кората от портокал. Тава **  се застила с хартия за печене, която съвсем леко се намазва с олио с неутрална миризма. Върху нея с помощта на лъжица или с ръце се слага по малко от сместа и се притиска до равномерно тънък пласт и без да има дупки между бадемите. Пече се в предварително загрята на 150 градуса фурна, около 10-15 минути, до равномерно златист цвят. Когато са готови, тавата се изважда, изчакват се  леко да се охладят и стегнат, преместват се с тънка шпатула (шпатула за торта например)  върху решетка.
Шоколада се разтопява на водна баня и се разпределя върху долната страна на бисквитите.
Съхраняват се в плътно затваряща се кутия.

**  Препоръчвам алуминиева или бяла тава. Най-добър резултат се получава, ако към края на печенето тавата се премести в горна позиция.
Черната тава на фурната акумулира топлина и в резултат ядките се запичат много бързо отдолу. Ако пък разполагате само с нея, след като сладките се запекат добре от долната страна, извадете ги и ги сложете върху решетката на фурната. Запечете  ги отгоре под грил реотана.


адаптирана рецепта от Ottolenghi - The Cookbook , чрез  David Lebovitz
графика часовник

Ябълки

$
0
0


Джонатан/ Jonathanapple - могат да се използват сурови или за приготвяне на солени и сладки ястия. Нарежете на тънки  полумесеци за тарти, на кубчета за салати или пюрирайте към супа. Комбинират се с ябълки с плътна текстура като Грени Смит за пълнеж на пайове и за продължителна обработка при правене на сосове или карамелизиране. При печене формата  им се нарушава леко. Кубчетата Джонатан добавят сладост и сочност на кейкове и хлебни пудинги. Леко пикантния вкус и изключителната сочност ги правят идеални за приготвяне на сокове и сайдер. Богати на витамин А и С, фолиева киселина и калий, добър източник на фибри.

Червена Превъзходна / Red Deliciousapple - най-добре да се използват сурови, защото не са стабилни при печене. За добавка към плодови, зелени или дребно нарязани микс салати. Подходяща гарнитура за сандвичи, кесадиляс, бургери. Тъй-като лесно се разпадат при топлинна обработка, могат да се използват за продължително готвене при направа на сосове и пюриране. Вкусово се комбинират добре с канела, сирене, хрян, листа цвекло, череши, горчица, орехи.

Мелроуз / Melrose  apple дете на Джонатан и Червена превъзходна :) Популярен десертен сорт. Задържа добре формата си при печене. Перфектна за коблери, пайове и галети. Издълбайте, добавете сладък или солен пълнеж и изпечете. Нарежете на резени и комбинирайте с круша върху тарта или пица. Сладкия вкус на Мелроуз се засилва, когато е обработена термично. Може да се слага в тесто за мъфини, сладки и хляб, защото добавя сладост и влажност към тестото. Задушена или печена е подходяща като топинг или гарнитура към свинско и пилешко месо. Подлежи на продължително готвене за направа на сосове,  супи, конфитюри.

Златна Превъзходна / Golden Deliciousapple -   със  сладко-тръпчв вкус, приятна  за консумиране в сурово състояние. Нискокалорична, добър източник на разтворими фибри, които спомагат за понижаване на LDL холестерола. Подходяща добавка към плодови и зелени салати или салати от различни видове зърна. Достатъчо стабилна при топлинна обработка. Предварително подсладените и подправени резени използвайте при печене на тарти, кейкове, пайове, крамбъл, галети. От тези ябълки могат да се приготвят сладка, конфитюри и плодови масла, освен това да се пюрират в сосове и супи. Парченца  могат да се добавят към бургери и сандвичи. Партнират си добре с лук, зеле, свинско месо, сирена и билки със силен вкус.

Грени Смит/ Granny Smithapple - с висок процент антиоксиданти (!) и разтворими фибри. Съдържат витамини А и С, също и желязо, но и при тях, както и останалите сортове повечето витамини и минерали се намират в кората. Запазват добре формата си при печене поради високата си киселинност. Подходящи за сладки и солени пайове, за печива с месни плънки, ризото, картофени панкейкс. Сладко-тръпчивия им вкус е сполучливо допълнение към супи, сосове и пюрета. Тъй-като покафеняват бавнослед разрязване, нарязани на кубчета са перфектни за добавяне към салати, а на резени - към сирена.

Флорина / Florina - Querina®  apple - независимо дали ще я наричаме Флорина или с европейското ѝиме Керина,  имаме чудесна за похапване в суров вид ябълка. Сладка и ароматна, с хрупкава и сочна текстура - какво повече може да се иска от една модерна ябълка, която за разлика от горните стари сортове се появява  на сцената едва в края на миналия век.



референции :
http://www.specialtyproduce.com
http://www.saltspringapplecompany.com

Viewing all 120 articles
Browse latest View live